Ваксиниране на кучето - какво трябва да знаем

К огато си взимате куче освен радост, любов и приятни емоции, то носи със себе си и голяма отговорност. Необходимо е да се постараете да подсигурите на четириногия си приятел най-добрия възможен старт, както и редовно да го защитавате от всички външни влияния, които са по възможностите ви. 

Защо ваксинацията е важна?

Едно от най-добрите и важни неща, които можете да направите, за да дадете дълъг и здравословен живот на любимия си приятел, е да го ваксинирате срещу всички общи кучешки заболявания. Кученцето е защитено срещу тях само през първите няколко седмици от живота си благодарение на имунитета, предаден му от майката чрез млякото. Постепенно този естествен имунен щит започва да отслабва, така че животното има нужда от ваксинация, която формира изкуствена защита на организма срещу различни инфекции.

Снимка: iStock

Кученцата се ваксинират според определена ваксинационна схема, като спазването й е от съществено значение, за да бъде имунизацията ефективна. Старайте да се спазвате указанията на ветеринарния си лекар относно датите на поставяне на ваксините, за да се застъпва времето на придобития имунитет. При поставянето на ваксината вашият любимец трябва да бъде напълно здрав, за това е добре в дните преди процедурата да следите състоянието на кучето.

Как действат ваксините?

Кучешките ваксини, както и тези, предназначени за хората, съдържат малки количества безвредни „убити“ вируси и бактерии. Когато попаднат в организма на кучето, те стимулират защитните му механизми и имунната система започва да произвежда антитела, за да се защити при нова среща с тях. Реваксинацията поддържа наличието на тези антитела, които иначе отслабват с времето. 

Важно е да се знае, че не всяка ваксина, която поставяте на кучето си има нужда да се повтаря всяка година. Освен това във всеки етап от живота на четириногия ви любимец може да се наложи да направите допълнителна ваксина срещу инфекциозен трахеобронхит причинен от Bordatella Bronchiseptica и кучешка параинфлуенца.

Снимка: iStock

Ваксинационен план на куче

След като се консултирате с ветеринаря си, заедно с него трябва да изготвите план или схема, по които ще протича ваксинирането на кучето ви. Тъй като интервалите са строго дефинирани, ако ви се наложи да изпуснете ваксина, то плана се променя. 

Първото ваксиниране на вашето кученце е между шестата до осмата-деветата седмица. Тя обикновено се прави в развъдника или приюта, откъдето взимате любимеца си. След като вече е при вас, ваксините са както следва:

Първа ваксина – между 45 и 50-ия ден. „Бебешката“ ваксина е срещу Парвовироза (ако е моно) или Парвовироза и Гана (срещу две заболявания).

Втора ваксина – на 8-мата до 9-тата седмица (началото на втори месец). Във втората ваксина са включени компоненти, изграждащи имунитет за повече заболявания: Кучешки Парвовирус, Гана, Параинфлуенца, Инфекциозен хепатит и Лептоспироза.

Трета ваксина – на 12-тата седмица или 90-ти ден. Тя качва нивата на имунитета до желаните стойности и реално затвърждава втората. 

Снимка: iStock

Годишната ваксина се прави всяка година, считано от датата на третата.

Годишната комбинирана ваксина включва защита срещу различни опасни болести, включително:

• Гана (кучешка чума)

Кучешката чума е вирус, който атакува дихателната, стомашно-чревната и нервната система на кучетата, както и на диви животни като миещи мечки, скунксове и други животни. Тя причинява секреция от очите и носа, треска, кашлица, повръщане, диария, гърчове, парализа и често води до фатален край. До момента няма открито специфично лекарство срещу вируса, но можете да третирате симптомите. Това ще даде шанс на имунната система на кучето да се пребори със заболяването.

• Кучешки хепатит

Кучешкият хепатит е заболяване на черния дроб, причинено от вирус, който не е свързан с човешката форма на хепатит. Симптомите варират от лека треска и конгестия на лигавиците до тежка летаргия, повръщане, жълтеница, уголемяване на стомаха и болка около черния дроб. Много кучета могат да преодолеят леката форма на болестта, но при по-тежката могат да възникнат усложнения, които в крайна сметка да се окажат фатални. Няма лечение, но лекарите могат да действат по посока облекчаване на симптомите.

• Парвовироза

Парвовирусът атакува стомашно-чревната система и причинява загуба на апетит, повръщане, треска и често тежка кървава диария. Екстремната дехидратация може да настъпи бързо и да убие кучето в рамките на 48 до 72 часа, така че бързата ветеринарна помощ е от решаващо значение. Няма лечение, така че поддържането на кучето добре хидратирано и контролирането на вторичните симптоми може да го поддържа, докато имунната система се справи с болестта. Още за парвовирозата можете да откриете тук

Снимка: iStock

• Бяс

Бясът е вирус, който причинява неврологично заболяване, което е фатално за домашните любимци, дивите животни и хората. То се предава най-вече чрез ухапване от заразено животно. Ако кучето ви има бяс, той може да се предаде на вас или други хора чрез рани от ухапване.

Ваксината срещу бяс е задължителна в редица държави по света, включително и у нас. Поради смъртността и зоонозата (което означава, че може да се предава от животни на хора), свързани със заболяването, има правни последици, ако домашният ви любимец не е ваксиниран. Ето защо това е имунизация, чиято актуалност не бива да спирате да поддържате.

• Кучешка параинфлуенца

Параинфлуенцата е вирусна инфекция, която причинява респираторни симптоми при четириногите, подобни на кучешкия грип. Те обаче изискват различни лечения и ваксинация. Тя е силно заразна и преобладава в райони с гъста популация от четириноги като приюти и развъдници. Параинфлуенцата често се развива в белодробна инфекция, която може да предизвика инфекциозен трахеобронхит, обикновено наричан развъдна или кучешка кашлица. Вижте още 7 неща, които трябва да знаете за кучешката кашлица и антибиотиците

• Лептоспироза

Лептоспирозата е бактериално заболяване, което може да причини тежка бъбречна или чернодробна недостатъчност при кучетата и хората. Предава се чрез урината на заразени животни и се среща както в селските, така и в градските условия.

Снимка: iStock

Това е важна ваксина, тъй като домашните ни любимци могат да бъдат изложени на това заболяване чрез облизване или влизане в контакт със замърсена локва или водно тяло, където заразено животно е уринирало.

Традиционно ваксината срещу лептоспироза се препоръчва само за кучета в селски райони с начин на живот на открито. Но вече е установено, че заболяването се среща и в крайградски и градски условия. Град Бостън преживя огнище през 2018 г., вероятно поради урината на заразени градски плъхове. Лептоспирозата може да се предава и на хора. Говорете с вашия ветеринар дали препоръчва тази ваксина за вашия домашен любимец. 

Ако сте взели кучето си от приют, преди да пристъпите към ваксините, е добре да му направите някои допълнителни изследвания. Доста от заболяванията, особено тези, които се предават от майката на малкото, имат дълъг инкубационен период. Бързите тестове при ветеринаря ви биха открили голяма част от тях. Задължително е да изследвате осиновените кученца и за ушни паразити, които причиняват така наречената Отодектоза. Макар че заболяването не е опасно, лечението му е дълго (поне месец, понякога два).

След третата ваксина обикновено се поставя и микрочипът – уникален за всяко животно. Започва се и цикълът на вътрешно и външно обезпаразитяване, честотата на който зависи от използваните препарати. 

Първата годишна реваксинация се извършва не по-късно от една година след поставянето на третата (последната) ваксина на кучето. След това процедурата се повтаря всяка година, за да се поддържа имунната защита на питомеца ви срещу тези болести. 

Снимка: iStock

Тя не бива да се пропуска, тъй като освен, че любимецът ви е изложен на по-голям риск от развитие на инфекциозни патогени като вируси и бактерии, тази ваксина се изисква при напускане на страната, пътуване със самолет или настаняване на кучето в хотел. Във всеки етап от живота на кучето може да се постави ваксина срещу инфекциозен трахеобронухит (кучешка кашлица).

Могат ли кучетата да имат нежелани реакции към ваксините?

Макар и рядко, не е изключено домашният ви любимец да изпита някоя от неблагоприятните реакции след поставяне на ваксина. Обичайно тези неразположения са леки, включително дискомфорт или подуване на мястото на инжектиране. Кучето ви може да е без настроение, да се чувства отпаднало, да е летаргично, да има леко повишаване на телесната температура и да отказва да се храни в деня на поставяне на ваксината. И докато всичко изброено се счита за нормално, ако някой от тези признаци продължи повече от 24 часа, свържете се с ветеринарния си лекар. 

По-сериозните нежелани реакции, като анафилаксия, могат да се появят в рамките на минути до часове след ваксинацията. Потърсете незабавно ветеринарна помощ, ако домашният ви любимец покаже някой от следните симптоми:

• Повръщане
• Диария
• Подуване на муцуната около лицето и шията
• Кашлица
• Затруднено дишане
• Сърбяща кожа
• Копривна треска

Макар че тези реакции са сравнително рядко срещани, те могат да бъдат животозастрашаващи. Преди ветеринарният ви лекар да постави каквато и да е било ваксина на кучето ви, предупредете го ако вашият домашен любимец е имал реакция в миналото.

Още за това нормално ли е кучето ни да се чувства зле след ваксина и как можем да предотвратим възможните реакции от поставянето й – четете тук.

Не забравяйте, че ваксинирането е най-лесния и ефективен начин да предпазите вашето куче от животозастрашаващи го болести, да подсилите имунитета му и то да се развива здраво, щастливо и хармонично.

Снимка: iStock

Често задавани въпроси относно ваксинацията на кучетата

• Защо кученцата се нуждаят от повече от една доза от някои ваксини?

Без сложни тестове е невъзможно да се разбере кога кученцето е загубило пасивната защита, която получава от майка си. Ранното намаляване на получените от нея антитела може да го направи податливо на инфекции в много ранна възраст. Първата доза се смята за начална, а втората повишава отговора към по-високо, по-дълготрайно ниво на имунитет.

• Защо кучето ми трябва да бъде реваксинирано?

В зависимост от вида на ваксината и историята на ваксинацията на домашния любимец, имунитетът, осигурен от ваксината, имунитетът може да продължи година или повече. Въпреки това, той намалява с времето и степента на спад варира при отделните индивиди. Реваксинациите се оказват много успешни за поддържане на най-добрата защита срещу различни инфекциозни заболявания. 

• Колко време е необходимо на една ваксина, за да създаде имунитет?

В рамките на няколко часа след поставянето на ваксината се стимулират най-ранните фази на имунния отговор. Обикновено трябва да минат от 10 до 14 дни, преди да се установи разумно ниво на защита. При някои ваксини това се случва едва при слагате на втората доза. При малките кученца майчините антитела могат да попречат на защитата до по-късен етап на ваксинационния курс. Поради това е препоръчително да държите дори ваксинирано кученце далеч от други четириноги, докато не завърши напълно ваксинацията си.

Снимка: iStock

• Защо едно и също количество ваксина се дава на малко и голямо куче?

Дозите за ваксиниране са еднакви за всички кучета, независимо от размера. Когато тези продукти се тестват, всички четириноги в тестовата група получават една и съща доза. По този начин е установено, че еднакво количество е безопасно за животни от всякакъв размер. По-малките дози ваксина не биха защитили адекватно по-дребните домашни любимци. Освен това, няма доказателства, че по-малките дози са свързани с минимализиране на рисковете от реакции след ваксиниране.

• Какво се случва, ако кучето ми е болно, когато е ваксинирано?

В повечето случаи леките заболявания нямат катастрофални последици, но е важно животното да е здраво, когато е ваксинирано, за да се гарантира правилното изграждане на имунитета. Ветеринарният преглед, а при необходимост – и кръвните изследвания преди ваксинацията, помагат да се предотврати тази ситуация.

• От какви ваксини се нуждае едно куче?

Това зависи от възрастта, начина на живот и рисковите фактори, както и къде живее кучето. Стопаните на домашни любимци трябва да обсъдят с ветеринарния си лекар създаване на индивидуален график за ваксиниране, който отговаря на нуждите на четириногия им другар.

Снимка: iStock

• Какво се случва, ако не ваксинираме кучето си?

Неваксинираните кучета са податливи на предотвратими заболявания, които могат да бъдат скъпи за лечение и в някои случаи – фатални. Някои от тях, като бяс и лептоспироза, могат да се предават и на хора.